Наистина сърцето на човека 
е замъглено от злини
и пълно със какво ли не...
Избира според себе си
и трупа рани.
Готово да руши, 
забравя как се съзидава 
и да подхранва изворите си. 
Готово да измисля нещо друго, 
но пренебрегвайки и норми, 
и доброто, 
и души,
на себе си угаждайки.
Отдалечава се от Логоса*,
гори, боли, хладнее,
в безсмислие и тлен потъва.
И даже любовта, 
с чиято кръв живее, 
все някога 
(не е ли твърде скоро? :( )
зацапва, изоставя и потъпква.  

И само Бог обича неотстъпно.


  ---
* Логос - Иисус Христос, Господ, Слово, Смисъл, Цел, Предназначение

Йеремия 17:9