И даже Господ сътвори от всичко 
две по две. 
Красиво, мъдро, 
за живот и устояване. 
Пребъдващо.
Защото е Велик, Добър, Всеблаг!
Особено, когато има пълнота и цялост. 

При мен е друго. 

От очите ми 
следпролетно 
едната птица тъжно отлетя.
В сърцето ми остана да живее лебед единак.
Без езеро...    

Две дупки, две топки. Така е.

толкова виждат

Не вярвам господ да ти е държал ръката.
Затова така.
Нали?

което си приел за лична обида, или колко си се възгордял и взел насериозно, за да си в такъв бунт към Бога, Добродан...

Господ не ми е държал ръката да напиша горния текст. Ако беше Го направил - стихото щеше да е наистина добро и най-вече далеч по-светло и радостно...

Картинката: много е показателна - силният вятър идва от страната на момиченцето, а не от страната на момченцето.
Стихото: ако любовта е птица, тя пак се връща след прокудилата я зима, ако ще и на едно крило. Стига там да е топло, а не сбогуващ мраз.
За предишните коментари: малко от малко човек трябва да има свян. Поне да не наранява нараненото. "Две дупки, две топки" е за долнопробна кръчма, а не за капеща от сърцето поезия!

Ще отговоря по памет:

- Без езеро не е кал, а нищото за лебеда. Не може да е лебедово езеро.Просто суша.
- Няма птица, която да се върне или лети с едно крило. Особено птицата на любовта...
- стори ми се, че усетих някакво осъждане за някакъв мраз... Не мисля, че е така!
- за картинката: всъщност, независимо какво си е въобразявало момиченцето, момченцето се връща на своята си планета, защото е било на нейната временно. Хубаво е, че нейното лице не се вижда
- Благодаря за защитата! :)

Макар и след 10 минути.

Тук и после е много силно! Няколко думи, а трещи от болка. Глупаво ми е да хваля възпроизвеждането в реч на огънатата от страдание душа, ужасно глупаво!, но все пак браво - мъката е чиста! Затова и не понесох пипането й с мазни ръце.
Ще духне и обратен вятър в картинката;)

Дали?
:)

са падали и изгаряли много и още по-много любовни самолети. Но все са излитали нови. Не е толкова важно, че един хартиен самолет се е срутил и пламнал, важното е да се изгради нов, негорящ.
Успех! :)

Винаги е страшно, когато нещо, касаещо сърцето, душата, любовта, изгаря, Роден.
Самолетите не са това, което са... Например хартията е бивше дърво. Дишащо, пиещо, пеещо, растящо, цъфтящо, вкореняващо се, устояващо на бурите, скътаващо гнезда в пазвата си. Живо. А преди Пергам да изнамерят пергамента :), "хартията" е била бивша кожа, обвивка, плът. Нещо, което е туптяло, топлило, обгръщало, защитавало, тичало, галило, допирало, настръхвало, кървяло. И лишавайки се от живот, е можело да се увековечи чрез онова, с което е била изписвана: карта на съкровище, история, поема, любовно писмо, интрига, чертеж на дом, молитва, завет, рисунка, откритие... или да бъде похабено с драсканица. Друг е въпросът, че драсканицата за един може да е смисъла на живота за друг. Та за мен това любовно самолетче бе всичко. И още си ми е страшно :)
...
Успех на теб!