Внезапен изстрел.
Капки кръв по снежната белота.
Лют вятър по скулите.
Сключени колена. Приютяващи глезени.
Плюш и коприна. Вплитане.
Алени мисли зад слепоочията.
Дълбока, ярка, изискваща нужда.

Крехка пукнатина във леда.
Куфар със спомени. Плаващ ритъм.
Дървена масичка. Кафе. Порцелан.
Разпиляна захар. Свещи. Старо радио.
Ненасита, преминаваща в дива алчност.
Сладолед. Шоколад. Портокал. На грапави резени.
Настръхване. Без пощада.

Странно е,
че слънцето продължава да изгрява от Изток,
и все така преминава към Запада,
но светлината му е различна,
макар и отново прозрачна и привидно чиста.

Времена – съм, преди, после, сега, имало, нямало,
беше, бях, липсваш ми, няма ме, искам, не мога, знаеш, знам. Безсмъртно. Ще те обичам и след това.
Забрави ги.

Освен, ако не се е чуло,
че се е случвало,
при това наистина,
русалка да стане амфибия.