Научи ме, че ивиците на зебрите са за прикритие,
а вълчите зъби за малко любовна игра,
и повече
за разкъсване и самозащита.

Че света ми е пуклив,
като сапунен мехур,
а любовта може да презрее и да се пръсне,
като глухарче, целунато от северния вятър.

Научи ме, че някои неща не се променят,
ако ще и да се мине под дъгата
и да се гребне с пълни шепи
от багрите ѝ.

А други,
които смятах за вечни,
са с краткотрайността
на мушиците еднодневки.

Научи ме, че всеотдаването
е погрешен,
неразумен избор.
Ненормално наивен, ако има очакване за обратното.

Научи ме, че пръчката,
поставена между спиците на въртящо се колело,
е интересен експеримент.
От научна гледна точка.

Научи ме, че паметта трябва да се деинсталира. Често.
Като необходимост.
Иначе системата рухва.
Чиста биология.

Научи ме, че обещанията
се дават в моменти
на приповдигнато настроение
и  ангажират само колкото е приятно. За вдъхновение.

Научи ме
да съм себе си,
но чак когато се промених.
До неузнаваемост.

Научи ме да пропускам импулсите без реакция.
Да се държа
без чувство за собственост
и изобщо крайно логично.

Научи ме да се отуча от теб.
Както и да не искам всичко.