Случва ли ти се
да те променят.
Като личност. Към Човек.

Да не спираш да помниш болката.
От счупен зъб. Фантомно пулсиращ.
Дори когато го няма. В теб.

Да участваш във война.
С всички сили.
В която да се загубиш.

Да се учиш на значими неща.
Докато плащаш за това с парчета.
Мисли, принципи, цели, сърце…

Случва ли ти се още да изпитваш.
Чувства.  От истинските.
Въпреки перфектното боравене с думи.

Случва ли се.
Понякога. Да ме имаш.
Като огън, гнездо, трева, смях, стрела или въже.

Дори когато е трудно
да ме дорисуваш или измислиш.
Във себе си.