Нещо си въобразих,
че си въобразих нещо.

За миг се обърках. Пак .
Няма да се случи отново. Обещавам!

Гмурвам се.
Там, от където само за парченце от времето
си позволих да изляза.
Неистински. Не изцяло.
Само отблясък
от счупено огледало.

Не съм от способните
на съжаление.

Но отново се убедих
каква печал е понякога знанието...