Какво искаш да чуеш вчера и днес?
Как очите на вятъра
пак се посяват и поникнат в сърцето ти,
което бие за мен
и да се давиш сред ехото ми?

Какво искаш да знаеш?
Дължината на спектъра на светлината
отразена в бляскава люспа. Зад зениците.
Всепроникващо.
Ъгъла на пречупване.
На прешлени и ребра.
До изваждането им,
тоест - до свободата от тях.
В пълното сливане.

Да измислим
втори път колелото.
Да го пресъздадем.
Кръгло и безконечно.
С надеждата този път да се завърти гладко
и без да вдига прах или шум,
със здрави и устойчиви на жегата гуми,
непризнавайки граници,
нито пирони, нито сезони, нито асфалт.

Да спелуваме
времената
без съобразяване с правилата
на ничий език.
Граматиката е нищо
пред кода на любовта.
Абсолютно. Амин!

Точно както се можем. Ние двамата.
В пламъци, бури и дъждове,
сред рохкава, топла угар,
след дългия пробег до същността,
върху трева,
само по кожа, сол и ритъм,
по думи и напълно лишени от тях,
до плътен, гъст, твърд дим.

обичам те
в преди
завинаги
и
необратимо