Нерядко се питам
какво съм за теб.
Сред всичките форми и цветове.
Дали и как ли се откроявам
сред фигури, черти, устни и длани.

Зная нюанса
на призива
от целия спектър,
бликащ от луната и слънцето,
който достига до същността ми.

Зная и дължината.
На косите на вятъра,
който стига до теб
и ни свързва.  Прилепващо.

Зная броя и аромата
на атомите и молекулите,
които спояват квантите и фотоните,
съставляващи ни. Поотделно и заедно.

Познавам стипчивия вкус
на надигащото се могъщо желание.
Непоносимо. От чакане.
Ненаситно. Неутолимо. Взривяващо.
На което
често успяваш
да придадеш прекомерно значение,
изтласквайки в ъгъла истински важното.

Не знам дали вече сме осъзнали,
но
аз съм
орнамента.
Древната руна.
Извезания незаличим знак.
Дамгата. Без вериги. В съзнанието.
Отпечатък. От вечност. От птиче крило.
Във очите.
И във душата ти.