е отворена
кутията на Пандора.
Знаеш ли,
тя държи вързани и затворени
всички сърца,
пожелали да я притежават,
но не успели да я задържат
след това.
Поради вероятен недостиг на Сила.
На способности. За оставане.
За устояване. На жалките изкушения.
От неумение. За Любов.
За непостоянство и отказ
на крачка от състоянието
да се изкачат
недостигани върхове.
Легендите мълвят,
че са наречени
Принадлежане и Вярност.
Казват още, че техния вятър
е единственото гориво,
способно да ускори и задвижи
всички спрежения на времената.
По протежение
на ръбовете ѝ
има натрупан мрак
от неосъществими желания.
Но се напряга, втвърдява
и хлопва вратата
да не би след отваряне
да се сгромолясат всички стълбове,
наредени
по тази ъгловата планета.
Да ги запази.
От оскверняване.
Забранява
по тях да е възможно
да се привързва
и опозорява смисъла
на това съществувание.
Сигурно късно научаваш какъв е.
Но със сигурност вече го знаеш.
За добро или зло
не можеш да достигнеш ключалката.
Дори и с ослепели от нужда ръце.
Защото
е хвърлена твърде дълбоко.
Във мен.