Може би
е отворена
кутията на Пандора. 

 
извинение.
Нещо си въобразих,

Въпросително се оглеждаш.
Търсиш ме в прозорците на истината.
В обратното огледало.

  
Помня те.
И двамата бяхме малко смутени.

  
Умора се плъзва по сухожилия, кожа и вени.
Влакната процеждат колебание.

Не пропускаме нито удар, нито диастола, нито систола.
Нито код. Нито зов.
Нито едничко желание. От неизречените.

 
Обичах я, защото притежаваше дарбата да вади всичко. От най-дълбокото. А слабостите и нелицеприятното да поправя по моят начин. Като ме караше да разбирам, че е добре за мен. Че ми е необходимо да съм чист, доколкото мога да понеса.
Ра...

Още те виждам, като тогава. Макар и все по-рядко. На въртележката. Шумната. Онази - шарената.
Винаги си избираше кончето, което бе само едно (имаше и двойка). Казваше, че така вече няма да е само. Ще сте двамата.
Обикновено другите деца д...